На 23 декември 1947 г. в Bell Labs в Мъри Хил, Ню Джърси, трима учени-д-р. Бардийн, д-р Брайтън и д-р Шокли-провеждаха експерименти с интензивен, но методичен фокус. Те усилваха звукови сигнали, използвайки полупроводникови кристали в проводяща верига. За тяхно учудване те откриха, че малък ток, протичащ през една част от тяхното изобретено устройство, може да контролира много по-голям ток, протичащ през друга част, като по този начин създава ефект на усилване. Това устройство беше транзисторът, новаторско постижение в историята на науката. Тъй като беше изобретен в навечерието на Коледа и имаше толкова дълбоко влияние върху бъдещия живот на хората, беше наречен "коледен подарък за света". Тези трима учени бяха удостоени заедно с Нобеловата награда за физика през 1956 г. за това откритие.
Ново изследване установи, че отлагането на слой от съответния материал върху субстрата извън изходната точка на електроните на транзистора може да образува полупроводникова -охладена P-N структура. Тъй като енергийните нива на електроните на N материала са ниски, а тези на P материала са високи, когато електроните протичат, те трябва да абсорбират топлина от субстрата, осигурявайки отличен начин за разсейване на топлината от ядрото на транзистора. Тъй като отделената топлина е правопропорционална на силата на тока, тази технология образно се нарича охлаждане с "електронна кръв". В зависимост от полярността на добавения материал новите охлаждащи транзистори се наричат N-PNP или NPN-P.
Транзисторът предизвика и улесни „революцията в-твърдото състояние“, която от своя страна даде тласък на световната индустрия за полупроводникова електроника. Като ключов компонент, той беше приложен преди всичко в средствата за комуникация, генерирайки огромни икономически ползи. Тъй като транзисторът фундаментално промени структурата на електронните схеми, се появиха интегрални схеми и-мащабни интегрални схеми, което направи производството на високо-прецизни устройства като високо-скоростни електронни компютри реалност.
